Вторият атакуващ стоманобетона агент са хлорните йони, които се съдържат в бетона още при неговото изливане или са допълнително привнесени с дъждовната вода. Когато разтворени във водата достигнат да защитния пасивиращ слой, те енергично го разрушават. Проникването на хлорните йони е по-опасно и разрушително, а корозията настъпва по-бързо, включително и при по-висока алкалност (pH>11,5) отколкото под въздействие само на карбонизацията. На практика обаче тези два процеса протичат паралелно, като карбонизацията може допълнително да повиши нивото на свободните хлорни йони и така се усилва общото разрушително въздействие.
Корозията е сложен електрохимичен процес, в резултат на който желязото се превръща в ръжда (хидратирани железни оксиди). Поради това, че стоманените пръти са скрити под повърхността на конструкцията, често процесите на корозия се развиват и носещата способност на прътите отслабва поради намаляване на напречното им сечение, без видими
признаци по повърхността. Когато това стане, най-често вече е късно, защото образувалата се ръжда има обемно разширение от 2 до 5 пъти, което в повечето случаи предизвиква напукване и разрушаване на бетона около засегнатите армировъчни пръти. Стигне ли се дотук, вече се налага сложен и скъп ремонт, който включва изкъртване на напукания бетон до самата армировка, механично отстраняване на ръждата, последваща обработка със специални покрития и възстановяване на сечението със специални ремонтни смеси.
Ето защо и тук принципът на превантивната профилактика и защита на стоманобетонните конструкции срещу корозия на стоманената армировка е с до-казана ефективност. Нещо повече – съвременнитематериали, създадени на база на свръхмодерните нанотехнологии, позволяват ефективна защита и възстановяване на вече застрашени от корозия конструкциия.
Най-общо казано тези материали имат способността, нанесени върху повърхността, да проникват в дълбочина и достигайки до стоманените пръти да възстановяват и поддържат за дълъг период от време защитния пасивиращ слой върху тях. По оценка на специалистите това е революционен метод за борба с корозията в стоманобетонните изделия, който многократно удължава експлоатационния им период. Тези материали са създадени на базата на силан (съединение между силиций и водород) в комбинация с различни органофункционални молекули. Молекулата на силана е с големина 1 нанометър, т.е. три пъти по-малка и от най-фините пори в бетона. Благодарение на това активните компоненти на препарата проникват дълбоко, достигат висока концентрация върху повърхността на стоманата, като въздействат и ограничават процеса на корозия. Органофункционалните молекули предизвикват възстановяване и заздравяване на пасивиращия защитен слой върху повърхността на стоманените пръти. Това възвръща защитата им срещу корозия и за дълго тя се поддържа ефективна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар