У преобладаващата част от строителите е дълбоко вкоренена представата, че армировката на стоманобетонните елементи е достатъчно добре защитена срещу корозия, стига да е изцяло покрита с бетон. Затова трябва да се спазват изискванията за минимално разстояние между армировъчните пръти и повърхността на бетона. Когато това не е сторено и армировката излиза на повърхността или е съвсем близо до нея, резултатите са добре познати – избили по повърхността ръждиви петна, оголени корозирали, покрити с ръжда стоманени пръти, чието сечение с времето все повече намалява за сметка на ръждата.
Ако своевременно не се предприемат мерки, може да се стигне и до разрушаване на конструкцията, което започва с напукване и разрушаване на бетона между корозиралите пръти и най-близката повърхност. Втвърденият бетон действително защитава стоманата, но не напълно и само до време. В условията на висока алкалност (pH 12,5–13,5), при която протича процесът на хидратация на портландцимента, на повърхността на стоманата се образува тънък пасивиращ слой, който я защитава срещу корозия.
В допълнение на тази химична защита дебелият слой бетон осигурява физическа защита, защото повече или по-малко възпрепятства проникването на вещества, които активират процеса на корозия.
Бетонът обаче не е напълно водонепропусклив материал, и когато стоманобетонната конструкция е на открито, повече или по-малко влагата прониква в дълбочина, като неминуемо достига до армировката. След време защитата на пасивиращия слой става все по-слабо ефективна, докато настъпи пробив в нея и бъде разрушена. Това се случва поради факта, че тънкият защитен слой е подложен на двустранна атака, която неминуемо води до неговото разрушаване. След това пътят за развитие на корозията на стоманата е вече открит. Първият разрушителен процес се дължи на протичащата карбонизация на бетона под въздействие на съдържащия се във въздуха въглероден диоксид. Реагирайки с алкалните продукти в бетона, той образува карбонатни съединения, което от своя страна води до понижаване на алкалността и снижаване на водородния фактор под границата pH 9. С намаляване на водородния фактор pH под 11,5 пасивиращият слой се разрушава и се създават условия за развитие на корозия при наличие на влага и кислород. Оптималните условия за това са относителна влажност 50–70% и околна температура 20–40 оС. С две думи всички крайбрежни региони са
благоприятни за развитие на корозия в разположените на открито стоманобетонни конструкции. Все пак този процес протича доста бавно и поради това няма опасност скоро след построяване на съоръжението да възникнат сериозни повреди в носещата
конструкция.
* Очаквайте продължение!
